Честит Празник!

Уважаеми ... и не чак толкова сънародници. Скоро предстои националния ни празник. Ден в който празнуваме факта, че сме тук, все още оцеляващи на нашето хубаво парче земя наречено България. Ден в който намираме някаква причина да се почустваме добре (поне някои) и да погъделичкаме егото си замаскирано като чувство за национализъм с една биологично-географска случайност, малко история и хубава природа. Сигурен съм, че голяма част от вас недоволстват от много работи от пародията в която живеем и наричаме държава и мислят, че някой друг е виновен за положението им, но единствените виновни сме си ние самите заради бездействието си. И преди да почнете да поствате псевдо-националистични глупости и да слагате трибагрениците по профилите си за да играете на кой е по-по-най българин, се замислете над това, какво точно празнувате. Защото природата ни е хубава, но нямаме принос за това и историята ни е хубава, но тя е в миналото, а ние живеем в настоящето и то е далеч от хубаво. Това бях написал на стената си в социалната мрежа Фейсбук по повод 3ти март тази година. Днес горе-долу 4 месеца по-късно ставам свидетел на нещо като мини-революция за която много допринесе точно тази социална мрежа. Началото бяха протестите против АКТА и събитията в Катуница. Не мога да отрека, че се радвам да видя, че хората все пак взимат действия, а не си пасуват като кротки овце, но все още има много нерешени проблеми с които се сблъскваме всеки ден. Надявам се че това е зората на разума където хората ще се съпротивят на всичките нередности на които ставаме жертва ден след ден. След всяка победа свързана с протест наистина мога да ви кажа - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК... нека имаме повече такива! Forward and fear no darkness!