Бездействие = Смърт

Има дни, подобни на този в които се събуждам и странни мисли ми се въртят във главата.
Защо изобщо се събудих, защо да ходя на работа, за какво да продължавам това жалко подобие на живот? Защо да живея "праведно", защо да си плащам данъците, защо не крада или убивам...
Тези въпроси сигурно щяха да са далеч от мисълта ми ако получавах добро финансово възнаграждение, но за съжаление аз съм един средностатистически българин, който бачка за почти без пари (нормалната заплата в България), плаща за квартира и си плаща безумно високите такси. Тези мисли нямаше да са в главата ми ако знаех, че не всеки втори е глупава овца която гледа да избяга от отговорност за действията или бездействието си и се опитва да се облажи по един или друг начин и не признава никой друг. Казвам, че тези въпроси сигурно няма да са в главата ми защото ако знаех, че имам шанс за едно добро бъдеще където мога да си позволя жилище и остатък, с които да живея що годе сносно, с хора, с които си заслужава да живея - честни, добри, интелигентни и трезво разсъждаващи лишени от предрасъдаци, алчност, злоба, завист и всички онези лоши черти които "красят" човека. Но... тези мисли вече са ежедневие. И за разлика от другите които също са стигнали до тези изводи и искат да напуснат страната или са се примирили с мисълта да живеят мачкани от живота, аз не искам да напусна. Аз не искам да се примирявам с всички политически или социални абсурди, които стават в родината ни. Сигурно се питате защо просто не напусна страната и аз, след като е толкова лошо. Ами да лошо е но това не означава, че трябва да избягаме, защото чрез нашето бездействие положението е такова. Защото бягайки и оставяики другите да решават вместо нас нещата са такива каквито са и ще продължават да бъдат. Сигурно се питате какво трябва да направя? - организирайте се, простестирайте, бъдете единни, не бездействаите. Сигурно има и такива от вас които не са се замисляли над това и са доволни от живота си и не искат да правят каквото и да е защото те са добре, но нека ви кажа нещо - не знаете как ще се завърти колелото на живота и дали утре вие или децата ви ще са така добре както днес и ще ви се иска да не живеете в това абсурдно подобие на държава.