Вечното чакане

Мислех, че вече всичко съм видял във чудната ни държава, и че нищо не може да ме шокира, но уви днес се убедих във обратното. Виждал съм цигани и бездомници да просят и бъркат из казаните. Виждал съм стари и даже на пръв поглед добре облечени млади хора да правят същото, виждал съм как циганите си трошат и деформират крайниците за да предизвикат съчувствие и да просят (по-ефективно). Виждал съм да пребиват човек на патерици, виждал съм тоталната арогантност и простотия на младежта както и на по-възрастните представители на нашето болно общество и до една степен съм привикнал към тези гледки, но днес бях напълно отвратен от държавата ни, националното ни и общочовешко самосъзнание. Тази погнуса беше предизвикано от едно 3 - 4 годишно, бяло, русо дете което просеше в един подлез. Изминах около десетина метра преди да осъзная какво едвам беше промълвило докато минавах покрай него, но продължих по-пътя си. Мислих си може би трябваше да спра и да го питам защо проси и да уведомя съответните ведомства "закрила на детето" или нещо от сорта, но не го направих. По пътя размишлявах доста. Ами ако утре това е моето дете там или на някои познат/приятел/роднина? В що за общество живеем за да гледаме подобни неща? Защо не се направи нещо по-въпроса? В крайна сметка стигнах до извода, че една голяма част от обществото в това число и аз чака на съответните институции да си свършат работата и да имаме някакво подобие на цивилизована държава. Но това за съжаление скоро, ако не и никога няма да стане ако се продължава в същия дух. Всички обвиняват държавните институции, че не си вършат работата, че са корумпирани и сума ти още приказки изречени колкото за да си почешем езиците. Нищо няма да се oправи ако чакаме на някой друг да oправи нещата. Всички трябва да взимаме участие във прочистването на обществото от подобни грешки. Или може би трябва да убием всякакво съчувствие и човечност в нас и да се примирим с подобни гледки? Колко остава докато не почнем да подминаваме и трупове по улиците както подминаваме просяците? Доволни ли сте от живота си във страната ни? Имате ли национално самочувствие и защо, върху основа на какво - историята и природата ни ли? Ако нещата продължават така скоро нацията ни ще стане история а от природата ни ... не се знае. Доволни ли сте от парите които получавате и си мислите, че са пълна подигравка със труда ви? Приятно ли ви е да се качите в градския транспорт и да се варите от жега през лятото или да мръзнете през зимата? И сигурно много обичате да слушате новини от сорта на "глутница бездомни кучета разкъса на парчета дете"? Писнало ли ви е от този стандарт на живот? Е явно не ви е писнало защото нещата продължават да са такива. Не знам до колко това което пиша ще промени нещата, даже не знам дали изобщо някой ще си направи труда да го прочете, но със сигурност знам, че не съм единствения на това мнение, а именно - защо да чакаме на другите (хората на който това им е работата) да оправят нещата в държавата ни? Явно, че всички чакат нещо, но само с чакане не става и да знам как странно изглежда писаното след като по-горе споменах, че съм подминал въпросното дете. По-рано облекчих съвестта си с следното "един от многото страдащи... някой друг ще направи нещо" , но сигурно още стотина човека са го подминали и са си казали същото. Щом хора от социална мрежа са се организирали да съберат средства за протези за куче защо да не може и да се организира нещо за това - малко по малко положението да се подобрява? Плащаме луди пари за какви ли не глупости и повечето от нас се чудят как да вържат двата края и даже не знаят къде и за какво им отиват парите събирани от данъци. Имам само една молба - осъзнайте се! Нима искате и децата ви да живеят така чудейки се какво да правят с живота си тук или да бягат в чужбина? В днешния свят всичко се върти около парите, явно за да почне нещо по-добро да става трябва да се отделят още пари, но не чрез данъци, а чрез добрата воля на хората който не им се чака вечно нещата да се подобрят.