Собственост и Свобода

Сигурно повечето от вас живеят с илюзията, че са свободни и че притежават нещо в това няма нищо лошо. Но истината е че през целия ни живот сме подвластни на нещо - на родителите ни, на заобикалящата ни среда, на телата си, на физиката, на системата, на невежеството. И какво притежавате, каквото не може да ви се отнеме по един или друг начин? Свободата ви е условна, собствеността също. Всичко е в главата ви.

Честит Празник!

Уважаеми ... и не чак толкова сънародници. Скоро предстои националния ни празник. Ден в който празнуваме факта, че сме тук, все още оцеляващи на нашето хубаво парче земя наречено България. Ден в който намираме някаква причина да се почустваме добре (поне някои) и да погъделичкаме егото си замаскирано като чувство за национализъм с една биологично-географска случайност, малко история и хубава природа. Сигурен съм, че голяма част от вас недоволстват от много работи от пародията в която живеем и наричаме държава и мислят, че някой друг е виновен за положението им, но единствените виновни сме си ние самите заради бездействието си. И преди да почнете да поствате псевдо-националистични глупости и да слагате трибагрениците по профилите си за да играете на кой е по-по-най българин, се замислете над това, какво точно празнувате. Защото природата ни е хубава, но нямаме принос за това и историята ни е хубава, но тя е в миналото, а ние живеем в настоящето и то е далеч от хубаво. Това бях написал на стената си в социалната мрежа Фейсбук по повод 3ти март тази година. Днес горе-долу 4 месеца по-късно ставам свидетел на нещо като мини-революция за която много допринесе точно тази социална мрежа. Началото бяха протестите против АКТА и събитията в Катуница. Не мога да отрека, че се радвам да видя, че хората все пак взимат действия, а не си пасуват като кротки овце, но все още има много нерешени проблеми с които се сблъскваме всеки ден. Надявам се че това е зората на разума където хората ще се съпротивят на всичките нередности на които ставаме жертва ден след ден. След всяка победа свързана с протест наистина мога да ви кажа - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК... нека имаме повече такива! Forward and fear no darkness!

Бездействие = Смърт

Има дни, подобни на този в които се събуждам и странни мисли ми се въртят във главата.
Защо изобщо се събудих, защо да ходя на работа, за какво да продължавам това жалко подобие на живот? Защо да живея "праведно", защо да си плащам данъците, защо не крада или убивам...
Тези въпроси сигурно щяха да са далеч от мисълта ми ако получавах добро финансово възнаграждение, но за съжаление аз съм един средностатистически българин, който бачка за почти без пари (нормалната заплата в България), плаща за квартира и си плаща безумно високите такси. Тези мисли нямаше да са в главата ми ако знаех, че не всеки втори е глупава овца която гледа да избяга от отговорност за действията или бездействието си и се опитва да се облажи по един или друг начин и не признава никой друг. Казвам, че тези въпроси сигурно няма да са в главата ми защото ако знаех, че имам шанс за едно добро бъдеще където мога да си позволя жилище и остатък, с които да живея що годе сносно, с хора, с които си заслужава да живея - честни, добри, интелигентни и трезво разсъждаващи лишени от предрасъдаци, алчност, злоба, завист и всички онези лоши черти които "красят" човека. Но... тези мисли вече са ежедневие. И за разлика от другите които също са стигнали до тези изводи и искат да напуснат страната или са се примирили с мисълта да живеят мачкани от живота, аз не искам да напусна. Аз не искам да се примирявам с всички политически или социални абсурди, които стават в родината ни. Сигурно се питате защо просто не напусна страната и аз, след като е толкова лошо. Ами да лошо е но това не означава, че трябва да избягаме, защото чрез нашето бездействие положението е такова. Защото бягайки и оставяики другите да решават вместо нас нещата са такива каквито са и ще продължават да бъдат. Сигурно се питате какво трябва да направя? - организирайте се, простестирайте, бъдете единни, не бездействаите. Сигурно има и такива от вас които не са се замисляли над това и са доволни от живота си и не искат да правят каквото и да е защото те са добре, но нека ви кажа нещо - не знаете как ще се завърти колелото на живота и дали утре вие или децата ви ще са така добре както днес и ще ви се иска да не живеете в това абсурдно подобие на държава.

Вечното чакане

Мислех, че вече всичко съм видял във чудната ни държава, и че нищо не може да ме шокира, но уви днес се убедих във обратното. Виждал съм цигани и бездомници да просят и бъркат из казаните. Виждал съм стари и даже на пръв поглед добре облечени млади хора да правят същото, виждал съм как циганите си трошат и деформират крайниците за да предизвикат съчувствие и да просят (по-ефективно). Виждал съм да пребиват човек на патерици, виждал съм тоталната арогантност и простотия на младежта както и на по-възрастните представители на нашето болно общество и до една степен съм привикнал към тези гледки, но днес бях напълно отвратен от държавата ни, националното ни и общочовешко самосъзнание. Тази погнуса беше предизвикано от едно 3 - 4 годишно, бяло, русо дете което просеше в един подлез. Изминах около десетина метра преди да осъзная какво едвам беше промълвило докато минавах покрай него, но продължих по-пътя си. Мислих си може би трябваше да спра и да го питам защо проси и да уведомя съответните ведомства "закрила на детето" или нещо от сорта, но не го направих. По пътя размишлявах доста. Ами ако утре това е моето дете там или на някои познат/приятел/роднина? В що за общество живеем за да гледаме подобни неща? Защо не се направи нещо по-въпроса? В крайна сметка стигнах до извода, че една голяма част от обществото в това число и аз чака на съответните институции да си свършат работата и да имаме някакво подобие на цивилизована държава. Но това за съжаление скоро, ако не и никога няма да стане ако се продължава в същия дух. Всички обвиняват държавните институции, че не си вършат работата, че са корумпирани и сума ти още приказки изречени колкото за да си почешем езиците. Нищо няма да се oправи ако чакаме на някой друг да oправи нещата. Всички трябва да взимаме участие във прочистването на обществото от подобни грешки. Или може би трябва да убием всякакво съчувствие и човечност в нас и да се примирим с подобни гледки? Колко остава докато не почнем да подминаваме и трупове по улиците както подминаваме просяците? Доволни ли сте от живота си във страната ни? Имате ли национално самочувствие и защо, върху основа на какво - историята и природата ни ли? Ако нещата продължават така скоро нацията ни ще стане история а от природата ни ... не се знае. Доволни ли сте от парите които получавате и си мислите, че са пълна подигравка със труда ви? Приятно ли ви е да се качите в градския транспорт и да се варите от жега през лятото или да мръзнете през зимата? И сигурно много обичате да слушате новини от сорта на "глутница бездомни кучета разкъса на парчета дете"? Писнало ли ви е от този стандарт на живот? Е явно не ви е писнало защото нещата продължават да са такива. Не знам до колко това което пиша ще промени нещата, даже не знам дали изобщо някой ще си направи труда да го прочете, но със сигурност знам, че не съм единствения на това мнение, а именно - защо да чакаме на другите (хората на който това им е работата) да оправят нещата в държавата ни? Явно, че всички чакат нещо, но само с чакане не става и да знам как странно изглежда писаното след като по-горе споменах, че съм подминал въпросното дете. По-рано облекчих съвестта си с следното "един от многото страдащи... някой друг ще направи нещо" , но сигурно още стотина човека са го подминали и са си казали същото. Щом хора от социална мрежа са се организирали да съберат средства за протези за куче защо да не може и да се организира нещо за това - малко по малко положението да се подобрява? Плащаме луди пари за какви ли не глупости и повечето от нас се чудят как да вържат двата края и даже не знаят къде и за какво им отиват парите събирани от данъци. Имам само една молба - осъзнайте се! Нима искате и децата ви да живеят така чудейки се какво да правят с живота си тук или да бягат в чужбина? В днешния свят всичко се върти около парите, явно за да почне нещо по-добро да става трябва да се отделят още пари, но не чрез данъци, а чрез добрата воля на хората който не им се чака вечно нещата да се подобрят.